Понякога в такива моменти като този, и след такива емоции и преживявания се чудя "защо"?

Всички ти дават отговор, но никой не ти обяснява "защо" изобщо съществува този въпрос. Каква е първопричината?

В подобни моменти от живота си, всеки един човек е малко уплашен от това, което го очаква. И това е нормално. Нормално е, след като в продължение на повече от две години си правил едно и също нещо всеки ден, мислил си в една насока всеки ден, тормозил си се от едни и същи фактори всеки ден...

Всеки се страхува от това, което не познава. Всеки се страхува от неизвестното.

Ето "защо" като че ли най-добрият вариант е ти САМИЯТ да си причината да се появи този въпрос... "ЗАЩО?".

Днес, аз съм причината да се появи въпроса "защо".

Усещам, че вече контролирам живота си, не се суркам надолу по течението, всичко е в моите ръце...

И съм свободен.

И съм доволен.

и усмихнато:)