Понякога, да си призная, изпъквам с ОГРОМНИ идеи. Последната такава ме докара до ситуацията да пътувам 8 часа, 500 километра, в друсащ се автобус, целият миришещ на Каменица...


Но да започнем от самото начало...


По принцип, имам един приятел на име Григор, който е върл метъл. Та Гришата веднъж се моткаше с мен из Варна и ме накара да го закарам до една дупка, от където да си купи билети за предстоящия концерт на Iron Maiden в София. Ами добре, отидохме, но като стигнахме, той взе че ме накара и още нещо - аз самият да отделя цели ПЕТДЕСЕТ български лева, с които да си купя хартийка и за мене... Ами добре, купих си.

Месец по-късно се озовавам точно в 18:29 на ЖП гара Варна (бюрото за нощните билети затваря в 18:30), водейки следният разговор с една много учтива лелка:

- "Добър ден, три спални билета за София за неделя вечерта, моля!"
- "Добър вечер!"
- "Добре де, вечер... Три..."
- "Всички билети са продадени!"
- "Кои всички...?"
- "Няма билети за София."
- "Спални биле..."
- "Няма!"
- "За неделя вечер..."
- "Няма!"
- "Ами поне дру..."
- "Няма!"
- "Е как така ня..."
- "Няма, затаряме!"

След което усетих колко солидни ги правят тия новите PVC врати по гарите с цялата си изящност на тумбестия ми нос.

Както и да е, Паламандрията изфуча към Автогарата и в крайна сметка се уредих с билети за нощния автобус на Етап.

В неделя вечерта вече пътувахме аз, Гришата и един друг Емо към София. Не можах да мигна през целия път и съвсем нормално, пристигайки 6:30 ЕЙ ЕМ в столицата, краката ми се мандахерцаха като кашкавалени панирани хапки, ама от тия гранясалите, дето ги предлахат в Happy.


Май много бавно разказвам... я Fast Forward


Часът е 18:00, ние чакаме пред стадион Локомотив в Надежда. Пия минерална водичка и се оглеждам... Надясно има някакви странни хора с дълги коси, които ме гледат подозрително. У лево има някакви хора, момичета и момчета, с черни тениски и дълги коси, които ме гледат подозрително. Отпред една мацка, с пиърсинг, дълга коса и черна тениска се обръща, и гледа подозрително лилавият ми тишърт и рижавата ми коса. Поглеждам назад - същата история. Запитах се, "Абе аз къде съм?". Всъщност, МАДАФАКА, какво ме накара да дойда на този концерт?

Ще ви кажа какво ме накара - отидох с надеждата този юни месец и онзи стадион Локомотив да ми припомнят поне малко за миналогодишният кеф, който изпитах на концерта на Depeche Mode.

Да, ама не.



Наредихме се най-отпред (че моята прекрасна личност на кое друго място би се вписала?) и зачакахме подгряващите групи. Излязоха АХАТ и Звезди -вокала (който между другото е станал като едно малко сладко огромно прасенце) започна да мучи някакви неща на фона на изумителни китари. Всичко завърши с Черната Овца (Аааз, сам си избрааах, тааази съдба...) и на сцената излезе Лорен Харис - дъщеря на един някакъв китарист, басист или вокал от Айрян Меден, която пък започна изключително неуспешно да имитира Аврил Лавината. Пееще фалшиво, без никакъв глас. Тъкмо щях да кажа на Гришата, че всичките и парчета звичат по един и същ начин, когато тя извика "Stop, Stop, Stop... we already performed this song in the beginning, aren"t we? Let"s continue with another..."

Мале, пълен провал. Поглеждам надясно - някакъв пич с дълга коса пие бира и ме гледа подозрително. Поглеждам у лево - някаква пичка толкова се е напила, че с обелени очи вика Мейдън Мейдън Мейдън, докато със запалената си цигара гори гърба на пича пред нея.



След много мъки мъки мъки (той Моканина го е казал), на сцената излязоха и Айрян Меден. УРРРАААА... всички около мен взеха да викат, да скачат, да си тресът главите напред-назад, да се блъскат, да реват, да ме бутат, да ме удрят, да плюят, да грачат...

Мале къде съм??!

Майко, къде си?

Както и да е, сцената поне беше добра и въпреки, че метъла не ми понасясше, светлините си бяха на място и декорите се сменяха за повечето от парчетата.. И всичко това можех да го изтърпя, ако по-предните редици не бяха решили да пръскат минерална вода назад... Целия станах вир вода, понеже нямаше къде да се скрия.

С водата добре, но по едно време взеха да мятат и бира назад. Една, две, три... по цялата ми глава започна да се стича пяна... четири, пет, шест... зърната ми започнаха да прозират през лилавата тениска... седем, осем, девет... ААААА!!! ТАКА НЯМА ДА СТАНЕ!!!



Теглих една майна на всички около мене и с яростно блъскане започнах да излизам извън тълпата. След минута вече бях на спокойно място и гледах концерта от далеч. Истинска лудница и безумие, просто не можах да повярвам на очите си...

Не стига, че цял ден бях обикалял центъра на София пеш, че не бях спал по време на пътуването с автобус, че обиколих 8 пъти Съдебна Палата в търсене на някакъв магазин за Гришата, в който така и не намерихме каквото търсеше, но и сега изморен стоях отстрани петдесете лева, които бях дал, целият подгизнал в Каменица, с главоболие и болки в ставите.

Концерта свъши, измъкнахме се, но... ИЗНЕНАДА!

Още 30 000 души искаха да се приберат от Надежда към центъра. Естествено, нямаше друг вариант (разбирай таксита, влакове, самолети, трамваи, тролеи, лодки, параходи...) и трябваше отново да вървим пеш...

КРАКАТА МИ, МАМКА МУ, ТОЛКОВА МЕ БОЛЯХА, ЧЕ БЯХ ГОТОВ ДА СИ НАВРА ПАЛЦИТЕ В ЗАДНИКА, САМО ДА УСПЕЯ ДА СЕ ТЕЛЕПОРТИРАМ В СТУДЕНТСКИ ГРАД.

А там, в това руйно кътче на майката, бащата и лелята Земя, един приятел трябваше да ни вкара в общежитието му, да прекараме нощта. "Няма проблеми", каза той, "аз съм член на Домсъвета, ще спите спокойно". Уви, на входа на блока съдбата ме срещна с още една учтива лелка, която освен, че ни записа всички данни като ченге, мило ни обясни, че трябва да си тръгнем в 5:30 ЕЙ ЕМ ДА ГО ЕБЕМ. А ние си легнахме в 2 без нещо...

Отново не можах да заспя, мигнах за около 2 часа (за последните 48) пред погледа на хлебарките-сеирджии и рано рано сутрин потеглихме към Славейков. Там ядохме банички, после ни изхониха от едно кафене Катрина, Катерина или нещо подобно, за да се озовем в крайна сметка на по капучино в МакДонълдс.

Та така...

Капнал от умора и изнервен от ужасната си грешка да дойда в този град, пълен с боклуци на концерт на Айрян Меден, дойде време и да си тръгвам.

В автобуса между другото беше Татяна Лолова, и си представях как ще дойде до мен и ще се заприказваме...

-  "Къде си ходил, млади момко?"
- "на концерт на Айрян Меден"
- "Тази великолепна група! Плащаш 50 лв, пребиват те и те къпят с бира, плащаш, духаш, плащаш, духаш... ТОЧНО КАТО ЗА ТЕБ Е!"
- "Да еба концертите ви и Софията тъпа!!!"
- "АМА ТОЧНО КАТО ЗА ВАС Е!"

Та така... Не знам какво се опитах да ви кажа с този си пост, но дано поне да съм успял да предам ужаса от грешката си да отида на концерт на метъл група, пък биля тя и Медения Айрян.

Както и да е... това беше от мен.

ЧАООО!!!

Послепис:  за сравнението в заглавието няма да обяснявам... то само това оставаше...

отслабнал ми се виждаш на тая снимка