Добро утро!

Или по-скоро добър ден :)
Много ми е криво в периода от събуждането, докато пия първото си кафе... Не искам да виждам и чувам никого (с много много много малки единични изключения).

Не знам защо, из главата ми се въртят части от ето това:

СОЛЕНИЯТ ВРЪХ НА ПОЕТА                            

Отвън ме дебнат няколко таксита.
Две кучета подскачат на калъп.
Патрулка със скучаещи ченгета
пресича криволичещия път.

И тази нощ ще изтрезнявам бавно,
на чаша водка в тъпата си стая.
Животът ми е като смешен виц,
на който съм забравил края.

Павка, адаш, голям си!

За още отчаяни любови (като моята), посетете www.paveltsvetkov.com или paveltsvetkov.blog.bg

При цветарката влиза човек
и мълком избира цветя.
Цветарката взема цветята, обвива ги в книга.
Човекът бръква в джоба си,
търси пари,
пари за цветята.
В същото време
той слага ръка
на сърцето си,
и пада внезапно.
Пада,
парите се пръскат
и заедно с тях,
с човека, паднал на пода,
падат цветята.
Цветарката мълком стои
пред парите, които навред се търкалят,
пред тези цветя, които увяхват,
пред този човек, умиращ на пода.
Наистина всичко това е толкова тъжно.
Цветарката трябва нещо да стори,
но никак не знае какво да направи,
отгде да започне.

Толкова много неща има за вършене
с този човек, който умира,

с тези цветя, които увяхват,
и с тези пари,
с тези пари, които навред се търкалят,
неспирно навред се търкалят.

Автор: Жак Превер
Превод: Веселин Ханчев