3:00 часа сутринта. Излизам пред блока, за да се порадвам на студения ветрец, преди утрешните жеги отново да ме побъркат. Изхвърлям всички мисли настрана и току що привършил поредния уеб дизайн, сядам пред входа за да изпуша последната си цигара за деня (или първата за този, вече е след полунощ).

Вдишвам, издишвам, поглеждам звездите и си мисля какво ще правя, когато стана. Първата ми работа след като се изкъпя ще бъде да изхвърля всичките си умрели рибки от аквариума... Днес (тоест вчера) се случи нещо ужасно - майка ми, заедно с малката ми племеница им смениха водата, но изглежда, че въпреки престояла няколко дена, количествата хлор в нея са твърде много, за да се понесат дори и на непретенциозните гупита. Умряха всички майки и бащи, а от 34-те малки рибки поколение, останаха само 4-5. Жалко.

Мисля си също, че следобед ще отида на фитнес. Днес ми беше ден за почивка, утре и в другиден - ден за спорт :) Тошко, за съжаление обаче, няма да е с мен. Утре сутринта пътува за Търново, има държавен изпит и дано да го вземе. По-лошото е, че има малка вероятност дори и като се върне да не идва да тренира с мен, защото имаше доста проблеми с кръста, а днес дори падна от една трикрака табуретка точно на болното си място и се прецака жестоко. Ще се оправи. Но определено ще ми липсват фитнес напътствията му докато го няма.

3:10, захвърлям фаса. Тъкмо поемам към апартамента, когато чувам някакви тежки и монотонни стъпки зад гърби ми. Някой слиза по стълбите. Но бавно и тежко.

Дум, Дум, Дум, Дум, Дум...

Тъмно е, осветлението в блока изгася автоматично на всеки две минути. Мисля си, че този който слиза, ще се спре на първия етаж, за да светне, но не, той продължава в тъмното към входа.

Дум, Дум, Дум, Дум...

Хваща ме малко бъзака, обръщам се и гледам странен силует - около метър и петдесет човек, бръснат, дебел и гол.

ВТФ?!?!

Спира се до мен и всички ми става ясно - комшията от третия етаж. Преди дори да си отворя устата, за да кажа "Здрасти", той подхваща разговор.

- Много рано си станал - вика той.
- Хехе, аз не съм лягал :) - усмихвам се аз.
- Това го правя всеки ден от две години, по десет пъти нагоре и надолу.
- Изкачваш се и слизаш по стълбите? - питам аз.
- Преди правех по 20, но краката не държат - поглежда надолу голият нисък и дебел човек, към бинтовете, които е сложил на колената си и продължава - когато свърша, целия ставам в пот и слагам ей тая тениска - показва тениската в ръцете си - и започвам да правя обиколки на блока, докато потта изчезне. После се прибирам, тегля си един душ и сядам на този специален стол...
- Но защо толкова рано го правиш? - попитах аз.
- Ами защото, защото защото (човека си заеква по принцип) през деня е голяма голяма жега иии...
- Аааа, супер!
- Аз преди правех по 20, ама сега краката не държат и едно такова по 10.
- Браво, добре е да се спортува.
- Остават ми още шест.
- Супер.
- Хаиде!
- Аре чао!

Силуета се качва нагоре по стълбите към първия етаж и отново без да светва, тръгва нагоре...

Дум, Дум, ДУм, Дум, Дум...

3:20, шокиран от току що преживяното, запалвам още една цигара. Мислих си, че този мой комшия почти никога не ме заговаря, а сега изглеждаше толкова приятелски настроен. Почувстах се добре, а и той изглеждаше щастлив докато ми споделяше.

Чудя се, когато стана на неговите години и оплешивея напълно. Когато имам такова шкембе, дали и аз ще се изкачвам и ще слизам по стълбите на някой блок, самотен, в 3 сутринта?

Отговорът, надявам се, ще го науча след има-няма 30 години. Дано да съм жив и здрав тогава, пък другото няма значение.

Важното е, че спортът сближава хората. И придава онази особена интимност, мисълта, че заедно вървите в една по-добра, здравословна посока.

Аз пушех цигара, докато комшията ми разкриваше среднощните си тайни, но това няма значение.

Утре няма да пуша. Ще отида на фитнес, та дори и сам. И докато Тошко го няма, ще споделям на вас.

Дум, Дум, Дум, Дум, Дум, ДУм, Дум...

харесват ми, такива истории от битието :)

не те заговаря защото заеква, но странните обстоятелства са го подтикнали към откровение :)

Явно не съм единствения, който кисне пред входа вечер и пуши цигари (така де, няма да вмирисвам апартамента). Трябва да си направим клубче!

Хубава история.

Да, да... ще направим Клуб на Среднощните Предблокови Пушачи (КСПП). Па може и направо партия да си сформираме и да спечелим местните избори :)

Не относно пушенето...
А ,относно съседа ти от ІІІ етаж...
Значи ,няма никакъв ефект ,колкото и пъти да "лази " пеша нагоре -надолу по стълбите!!!
Това трябва да се каже ЯСНО на някои "писачи, дето дават нон-стоп съвети за отслабване по разни странички от ежедневен ,седмичен и изобщо ,епизодичен печат!!!!!