Доброто и лошото си съществуват от както свят светува и по какъвто и начин да живеем, често ни се налага да избираме между двете с цел да вземем правилното решение.



Тази снимка е дело на един приятел (дръж се, пич, не ти трябва това малкото жълтото от лявата страна на корема ти, което ти създаде толкова неприятности... ще се оправиш!), с малка фотошопска помощ от моя страна, а и е идеална за случая.

Та доброто и лошото, точно като в Епизод 3, вървят винаги ръка за ръка, а късметът и нещастието като че ли пък винаги идват все по отделно, но в повече.

Аз никога не съм се причислявал към числото на късметлиите, въпреки че живота в доста отношения ми поднася на тепсия сладките си плодове, може би заради песимистичната ми натура, която вижда чашата с бира винаги наполовина празна.

Не, не съм алкохолик, просто недоволен клиент в повечето случаи :)

Та (още веднъж), не знам защо лично на мен ми се случва, винаги когато избера ангелчето, тоест доброто - да правя добро или да постъпя за добре - се случва нещо шибано, което приемам за нещастие, а когато пък ме хванят дяволите, изкарвам дяволски късмет и спасявам кожата.

Ще дам няколко примери...

1) Преди два дни решаваме с познати да отидем на плаж на Русалка - това е един малък курорт по северното черноморие. Естествено, аз тази година, въпреки че живея на морето, нямах нито един плаж - дето има една приказка, швабите които идат тук на почивка са като негри в сравнение, а кожата ми е толкова бяла, че дори и сиренето жълтее пред мен.
Избирам доброто: решавам да не прецакам плажните организации и си взех плажно масло 26-ти фактор, от което би трябвало да не изгоря много-много и спокойно да си пуша цигарка на шезлонга, докато морето си шуми, а слънцето грее.
Случи се нещастие: Изгорях си пак, нямаше как. Но точно по най-шибания възможен начин - значи на най-разнообразни вълнички, формички и капки, точно където маслото е било в по-малки количества. Сега съм като далматинец, ама не точно... По-скоро като мартеничка: червено и бяло. Трябва пак да отида, че да изравня последиците... Освен това не пуших изобщо цигари - запалката, която беше в мен не щеше да пали и от дългите ми опити да направя искра, ми излезе пришка на десния палец, която след това се спука... абе е*ало си мамата.







2) Аз съм вегетарианец и по принцип против убиването на всякакви животни, с каквато и да е цел.
Избирам доброто: Поръчвам си вегетарианска пица в заведение, в чието меню преобладават ужасии от "не просто шпек" до пълнено агне с ориз.
Случи се нещастие: Добре де. Пиците ясно, че ги правят по бързата процедура, на пещ... ама как това парче хамбурски се е озовало точно в дясно от цветното пиперче и царевичката върху пицата ми? Верно, че се случват такива работи, обаче за пица, която се казва "Бриджит Бардо" едното саламче е изключително немислимо и недопустимо. Не вдигам скандал, защото от подобни неща по черноморските кръчми няма смисъл. Добре, че не го лапнах - щях да повърна.

Ето и два примера за щастието, когато съм се правил на дявол.

3) Отивам на дискотечка с колата. Докато съм навън на водния бар изпивам две бири и един брой коктейл "Спермата на бармана", а вътре пия два пъти водка с червен вермут и малко уиски.
Избирам злото: Решавам, че не бих оставил Хондата си на брега на морето така без надзор, че да не трябва и на другия ден да ходя да си я прибирам и решавам, пил да се кача и да карам до вкъщи. Желязно правило при мен е да не карам наквасен (Спри, искам да стигна жив!!!), но не знам какво ми стана...
Изкарах късмет: Едно на страна, че движението по улиците почти го нямаше, все едно президента Буш е дошъл да се цопне и в Черно море, но и си карах изключително перфектно през целия път, включително и паркирах като по учебник. Полицаите също ги нямаше на местата, където обикновено вардят.

4) При мен среднощните разговори по ICQ или Skype са доста често явление, а за разлика от много хора, са и доста сериозно и важни.
Избирам злото: Решавам, да излъжа бившото си гадже, че няма да мога да съм вечерта онлайн, защото имам висока температура и не мога да стана от леглото, съответно не мога да се кикерча пред монитора, докато слушам за проблеми и моментни състояния. Не съм в състояние просто - тежно, тежко болен. При цялата си наглост в полунощ паля колата и отивам на палатка сред плажа на Топола, където приятели са запалили огън и се подквасват обилно. Още по-нагло решавам да взема, че да прекарам и нощта там и да се върна чак на другия ден по светло.
Изкарах късмет: Това мое бившо гадже гледало новини по телевизията как ужасен грип върлува по черноморието и сумати хора са натръшкани болни, болни по домовете. Въпреки, че ще кажете "е кво толкова ти пука от бившите", все пак не знаете последиците и реданията на дозина мои приятели и приятели, когато не им отговарям онлайн и колко са досадни последиците от това.

Та (за трети път), поставен постоянно пред избор между доброто и злото, при мен нещата винаги се балансират, но не винаги по нормалния начин.

Не знам как да постъвам - като ангел или дяволче, защото не бих могъл да знам какво ще последва...

Доброто и лошото, точно като в Епизод 3, вървят винаги ръка за ръка, а късметът и нещастието като че ли пък винаги идват все по отделно, но в повече.

Всяко зло за добро, а за всеки ангел - по един дявол :)

typo.

в твоя случай бих казала следното , колкото и атеистично да звучи - ангеле върви по дяволите и ме остави да си живея живота :))))

къде си бе говедо! наквасил си се кат казак, лъжльо долен. никога пове4е пил, ай ордър ю.

Аз не пия бе. Някой те е излъгал :)

Само моркови и целина до припадък!