Първо искам да направя едно уточнение - постингите ми са в категория "Лични дневници" и в повечето случаи, съдържанието им е пряко свързано с моята личност, това което съм или не съм правил и т.н.

На всеки, който попадне тук и прочете нещо, което му се стори безинтересно: Сори брат, щом не ме познаваш и не се интересуваш от мен, ми кво дириш тука?!

Та така. Това исках да фрасна.

Сега по същество :)

Преди много повече от две години, та направо почти преди три години, се запознах с един човек, който беше професионален астролог и диагностик. Първо на живо, а после си говорихме и по интернетските месинджъри, където една вечер въпросният човек се реши да ми направи безплатен хороскоп - бил съм му интересен според датата и часа на раждане, не за друго - аз тогава и не вярвах изобщо в астрологията, а Алена и Иван Станчев ми приличаха на застаряла баба и педераст.

Както и да е.

Днес случайно си намерих лога от въпросната вечер и го прочетох. Беше ми много интересно. Чувството да четеш прогнози за бъдещето, направени в миналото за собствената ти личност е неописуемо, казвам ви.

Тогава бях почти на 21 години, сега съм почти на 24 (месец преди да се почувствам почти по-стар). Роден съм на 23.09.1983 година около 11:20 сутринта. Това е по-малко от час преди планетите ли, луната или слънцето (де да знам) да премине/преминат във Везни. Тоест Дева съм, ама от най-последните екземпляри в зодията за тази година.

За да се направи подобна астрологична диагностика, часът на раждане е от изключително значение. Разбира се, също така и точната дата и година. Хороскопите по вестниците изобщо не ги бройте, че имат нещо общо с вас, те са по-скоро за забавление.

Та ето първото summary от въпросния хороскоп. Важно е да споделя, че тия неща съм ги показвал само на изключително малко и изключително близки хора. Защото тогава повярвах в тях, а съответно и в Астрологията. Сега си правя равносметка.


"Имаш интересен характер... Знаеш ли, бъди малко по-спокоен и не се ядосвай толкова често. И слушай съветите на останалите - ти не ги слушаш!

Имаш два проблема като цяло. Единият е, че много подозираш хората, за всичко - мимики, жестове, всичко подозираш... Вторият - не си сигурен в нищо и те е страх ти да си първият, който да поеме нещо по въпроса... Не се сърди, винаги ще те е страх, но по принцип веднъж да си се обвързал с някого, после ти поемаш водещата роля. Отначало се притесняваш, ти си супер притеснителен - не знаеш какво ще стане, а искаш да знаеш всичко и това те разконцентрира. Ти обичаш много власта, но те е страх да поемеш началната стъпка... поемеш ли я, после ти водиш.
Обвързването ти е странно, опитваш се да опознаеш човека срещу теб до съвършенство и това често го дразни и затова става така... Бъди по-спокоен, погледа ти трябва да бъде спокоен, да не трепериш - всичко това се усеща от партньора и не му се харесва.

Ако не стане в началото, не се отказвай! Ти винаги се отказваш в началото, ако не стане, пак пробвай. Грешка е да се отказваш.

Имаш много високо вътрешно самочувствие, което ти пречи. Казваш си - "как така той или тя ще ми откаже, а аз пак да пробвам". Бъди по-спокоен, не нервен и импулсивен до безобразие. Трудно се обвързваш, но после става добре - понякога обаче си ревнив и искаш да контролираш партньора си, не ти дава спокойствие като нямаш контрол над половинката си - помни, това води до раздяла.

Като цяло си романтичен, но те е страх да изразяваш чувствата си, страх те е да не те разкрият изцяло, а не се усещаш, че ти се опитваш да правиш това с тях."


Спомням си, че тогава като прочетох тия редове и не знаех какво да отговоря. Дали заради моментно състояние и дори настроение, написаното беше достоверно 1:1 с моята личност.

Вярно е, че подозирам хората - мимики, жестове и т.н. Това по принцип е характерно за зодиите Дева и Везни, между които аз попадам. Сега като се замисля, и тогава преди 3 години, и сега, постоянно анализирам човека срещу мен. Усещам се понякога, че стигам толкова далеч в анализите на някоя негова/нейна реплика или жест, че преставам да слушам разговора, а си мисля моите си неща.

Факт е, че и тогава и сега ме е страх аз да съм човека, който да поеме първата крачка. Не защото се чувствам несигурен, а защото както е написал диагностика, не мога да знам всички варианти в следствие на това. А аз искам да ги знам. Искам да съм като Мат Паркман от сериала "Heroes" - искам да мога да чета мисли, за да знам струва ли си, или не да се занимавам с дадения човек. Не обичам да си губя времето в празни надежди, а в повечето случаи едно изненадващо развитие на събитията в негативната посока много ме наранява и променя.

Че тогава бях супер притеснителен е верно, но сега, три години по-късно като че ли не съм. По-скоро вече не ми пука толкова за нещата около мен или за това какво си мислят хората спрямо моята личност или действия. Това не е хубаво, знам, да съм неебателен, но пък е един вид решение на проблема ми с притеснителността. Друго решение е тъпото ми чувство за хумор, което понякога ме изправя пред доста неприятни ситуации, но друг път ще ви говоря за това...

За момента с власта, че я обичам, а също така, че имам много високо вътрешно самочувствие, не се съгласих тогава, не съм съгласен с това и сега. Определено не обичам власта. Не обичам да контролирам никого и никой, дори напротив - обичам някой да ми помага и да напътства мен, защото така се чувствам по-сигурен. Не съм човекът тип лидер, тиш шеф и т.н. Никога също така не съм имал самочувствие, дори напротив - в моментите когато някой ме хвали за нещо, ми става неловко и неудобно. А не трябва. Трябва да се възползваш от моментите, когато си точно на върха са казали хората, защото след всяко изкачване следва спускане надолу.

Ревнив съм, факт. Но пък се научих да не го показвам, което донякъде е стъпка в положителната посока.

Да, и преди, и сега се отказвам лесно. Дори понякога изобщо не опитвам, защото съм песимист по природа и почти никога не очаквам добрия резултат. Упорит съм само в много специални случаи.

Страх ме е, да не ме разкрият напълно - факт. Според мен капката мистерия прави един човек доста по-интересен. Определено не съм прочетена книга, дори и за най-близките си приятели. По-скоро съм книга, в която може да откриеш много, ама МНОГО между редовете.


"И недей спори като не знаеш за какво спориш, много често го правиш! И ставаш смешен понякога... Не можеш да спориш добре и понякога се предаваш, което много ти тежи на съвеста. И искаш на всяка цена да си отмъстиш... Това също не го прави!!! Казах ти преди, че Девите са мрачни души, това имах предвид - недей да си отмъщаваш и недей бъди злопаметен. Ти си злопаметен, не обичаш хора, които се хвалят или самоизтъкват, мразиш малоумниците, но често компанията ти е такава. Не се сърди, сърдиш се бързо и после искаш те да ти простят. Като се сърдиш на някого не им говориш докато те не проговорят."


Хаха, наистина преди много спорех. За всичко, за което събеседника мисли, че не съм прав, аз надигах вой. Сега? Ами три години по-късно изобщо не си правя труда да опонирам. Дори не изказвам мнение, когато усетя, че то би породило спор. Мълча си :)


Извода, който мога да направя за себе си след като прочетох тази първа част на лога е, че "Вълкът кожата си мени, но нрава не". Определено съм пораснал и съм се променил по естесвения начин. Но пък моментите от текста, които тогава толкова много ме издразниха, и ме накараха да повярвам във въпросния астролог и неговата наука, и сега са част от характера ми.


Ето и една втора извадка от астрологичната ми лична прогноза:


"Като цяло си романтик, но обичаш и компютърните технологии, в смисъл - и изкуство, и тежка материя. Умееш да ги съчетаваш."


Държа да уточня, че въпросният човек не знаеше нищо за мен. Нито с какво се занимавам, нито какви интереси имам. Но по странни начини, които аз не разбирам и по които звездите му го говорят, той стигна до извода, че сигурно съчетавам изкуството с компютърните технологии, а аз точно това правя - компютърен дизайн. Бях като гръмнат.


"Ще живееш до 87 - 89 години, а ще се ожениш на 27, по сметка, много изгодна. Ще имаш две деца - момиче и момче. Момичето ще се роди първо. Ще заминеш извън страната, ще останеш и ще си доволен от живота. Мислиш за бизнес, така ли е? Ще имаш бизнес, свързан с компютри... Сегашната си работа ще я напуснеш, защото си недоволен, въпреки че на работното си място се държиш като шеф."


УАУ! Просто уау! Тази част бях я забравил и ме изби на смях, когато я прочетох сега, три години по-късно. Ми аз вече съм почти на 24 години, което означава какво? Че ми остават само три годинки ергенски живот ли? Вах леле, майко! Майка ми, между впрочем, ще е много доволна да се оженя на 27, но аз никак не виждам как това ще стане. Оооо... уточнението е, че ще се оженя по сметка. Така по-може. Ама голям мръсник съм, как бих си го помислил дори, че е възможно...

Ще се оженя по сметка и ще ме очакват цели 60 (!!!) години семеен живот (ако се окаже истина, че ще умра на 87). Или не, по-вероятно е, да се оженя по сметка за някоя дърта баба, нооо много МНОГО богата и да и наследя имането. Дам, така ще да е.

А иначе силно се надявам да живея толкова, но пък изключително много се съмнявам тук астрологията да е на прав път.

Първо, пушач съм. Второ, нервите ежедневно ми скъсяват животеца. И трето - сигурно ще имам много опити за самоубийство докато стигна 87 годишна възраст :)

Но пък от друга страна, не се знае науката и генното инжинерство, пък и медицината колко ще напреднат в следващите години...

Дано!

Факт е, че напуснах местоработата си от времето на този хороскоп. Спомням си, че преди три години бях супер доволен от нея и тази прогноза ми се стори абсурдна, но с времето не се чувствах добре и ето, че се стигна до раздяла. За чужбина и собствения бизнес не знам, малко ме съмнява дори. Напоследък се чувствам ОК в България, въпреки че дразнещите фактори са ужасно много. Но привиквам и обичам безредицата тук.


"Ти си бил тихо дете, но разпиляно, в смисъл инато. Много инато.
Външно изобщо не ти личи, ама вътрешно си неспокоен, въпреки, че не го показваш. Все едно нищо ти няма за пред другите.
Не си лош, вътрешно си милосърден. Но гледаш често хората накриво и ги коментираш. не е хубаво. По принцип не си клюкар, даже ги мразиш, но коментираш мнения на ляво и на дясно.
Винаги искаш да си номер едно, бъди номер десет и после бавно и сигурно ще станеш първи. Изведнъж само дявола дава, нали знаеш...
Много си чувствителен, за някои неща е хубаво, но за други не много. Бъди по-твърд и не се вързвай на хорските приказки, често го правиш. И повече се смей, смей се. Винаги гледаш дълбоко и от лошата страна на нещата, но понякога ти става навик и само лошото чакаш, затова не се отпускаш, унищожаваш се. Мисли за хубаво!"


Така е. И преди бях добричък и милосърден, и сега съм си същия :)

Чувствителен тип съм.

Преди може да се каже, че коментирах хората, но като че ли вече не го правя. Щом някой си е избрал да си блъска главата, нека го прави - мен не ме интересува хорската паница. Не съм клюкар, въпреки, че града в който живея напоследък е ужасно клюкарски. Да пръднеш и после отнякъде ти казват, че си се насрал.

Да бъда по-твърд? Ами опитвам, обаче не винаги става. Буквално :)


"Брат ти женен ли е, с едно дете? Момиче?"


Този ред беше вече от привършването на астрологичната ми диагностика преди три години. Само един малък и никакъв ред, който обаче толкова ме шашна, че дори в момента настръхвам като си помисля. Как е възможно, по датата и часа на раждането ти, някой да определи дали към днешна дата си женен, с дете, неговия пол и т.н.?! Да, аз му казах тогава рождената дата на брат ми, но пък уът дъ хел?!

Има два варианта - този така наречен астролог да е бивш член на държавна сигурност, или пък съдбата наистина да си съществува, а астрологията да е само начин, наука с методи, който от части да ти я разкрие...


Не знам.

Не знаех тогава. Не знам и сега.


Като се замисля, си спомних , че човека беше някакъв супер уравновесен. Според него това е така, защото си знаел съдбата, какво ще му се случи във всеки един период, и не се притеснявал.

Наслаждавал се на моментите...

Каза ми също, че чрез астрологията може да прави т.н. прогнози назад в миналото, тоест да си сверява историческите факти, например според участниците в дадена битка и техните хороскопи... Каза ми, че историята е много манипулирана през всичките тези години и не си залужава човек да я взима насериозно.

Каза ми, че извънземни не съществуват, а мен живо ме интересуваше този въпрос :)

...




Хммм... май не съм се променил много за три години...

е по-добре да се ожениш по любов според мен. аз бях щастлива. сметка нямах, другите имат, но не съжалявам, иначе каква полза от мен. и моят мъж се е оженилl по сметка

Така е. Но казват, че бракът по любов е най-големия брак по сметка - избираш си някой, който да те обича цял живот.

бракът по любов бил брак по сметка: правиш си сметката, че ще си обичан... :) Което всъщност е най-доброто и ти го пожелавам.

Павката

И все пак ми беше много интересно да прочета всичко написано.
А аз вярвам, че каквото е писано и каквото трябва ще се случи, така че... усмихвай се, пък каквото дойде :))
Интересен човечец явно си ти :Р

ne si razvalqi ergenstvoto s jenitba :)))))))