Шибана история ви казвам. Напоследък ми се струва, че живея като колибри - всичко ми върви със значително повече кадри пред очите. Животът ми бавно и славно поема в друга посока - нещо, което искам от няколко месеца вече.

Кофти ми е, че след едни случки, не мога вече да бъда в същите отношения с редица хора... Кофти ми е, че и аз съм кофти, малко тоест напоследък сякаш, да речем, че не се чувствам психично добре.

Ето, в момента е 2:16 сутринта, аз не си спомням в последните няколко седмици да съм си лягал по-рано. Разположил съм се в моята си стая (нема вече квартири енд шитс), на едно чисто ново бюро купено от Практикер с един лаптоп и един огромен 21 инчов монитор до него. Използвам ги едновременно, тоест като два свързани екрана - сещаш се - показалецът на мишока преминава от единия в другия. На големият екран работя по един уебсайт нещастен, а на малкият гледам в черно бяло нощно виждане как гъзът на Азис се поклаща лекинко наляво от хъркането на Десислава.

Ей, ама хубавичък Вип Брадър забъркаха тоя път от Новата. Тъкмо бях се чудил как ще засищам глада си за дневна доза простотия, след като в кастингите за Мюзик Айдъл от 2 седмици няма кокошколюбци.

Тъпо ми е и като че ли ще заебавам всичко и ще си лягам. Ще заебавам сайта, тоест... Випаджиите нека си спинкат.

Обръщам се назад и хвърлям един поглед към аквариума с гупите и към този с водната костенурка "Коста Марков". Коста от известно време е луднал, сигурно ще да е от новата храна, която му купих. Некви гранули с енергия, абе като редбул за костенурки, само че направен от дробовете на умрели животни. Като се приближа и го питам "ко стаа, Костаа" и той веднага се кача на камъка и почва да ми маха с едната си... перка/ръчичка/лапа/квото-и-да-е.

А Коста може и да е жена, не съм сигурен... Доста време мина, а все още не мога да му видя ташаците, щото се се прибира в черупката като реша да го обърна.

Кроя планове. За години напред. Ето примерно сега лятото искам да направя плочки на корема и бронзов тен. Искам август да отскоча отново до Лайпциг на това гейм-изложение, само че този път не сам ами с приятели. Искам догодина януари да отидем пак на ски с аверите, но този път да мога да карам и да няма турци и англичани, дебнещи на завоите със сноубоард. Искам малко по-късно да съм вече при Емо, може би заедно с Ани в Лондон, за да прекръстя моментния си блог на "Сексът и градът"...

/ ха, Десислава току що се почеса по задника /

Искам да си закарам Хондата на сервиз и да не ми вземат пари много :)

Много неща искам.

Баси едно време как можех да пиша - разбираемо, структурирано, увлекателно. Сега като подхвана нещо и вижте кво се получава - яхния от мисли, която освен, че не може да те засити, но и остава един такъв безсолен никакъв вкус в устата.

Искам до края на годината да се еба в г*за.

Забравих да спомена за десетките самозалепящи се жълти листчета, коиито покриват 21 инчовия монитор. По-добре да не се зачитам в тях, щото почва да ме гони съвеста за неизпълнени поети ангажименти. А аз много се тревожа.

Трябва да ги изхвърля...

В тоя ред на мисли (Съзнанието: Уууу, къв ред бе, ти направо си остави непраните гащи в тоя постинг) се сетих, че трябва да си купя от ония металните малки кръгли офис кошчета, много файско ще стои до новото бюро.

Айде аз ще си лягам. Ако в устата ви е едно такова безсолно, винаги можете да си посолите...

Яяя, завий се, Кате, ще настинат яйчниците!

Хопа!

ориз,бахур,гъби и чесън...Сладки сънища

Моите мисли в постигнгите ми почти винаги са... пълен миш-маш така че don't worry, be happy :))))
Усмих, усмих :))

Тъй ли :) Я да видим...

гледай, колкото ти душа иска, но не съм сигурна, че нещо ще ти хареса :рР

Куч, евритинг файн уит ю?